Прочетен: 5871 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2011 12:01
Лекарствени форми на основа на прополис
В практиката се използват три вида лекарствени форми според тяхната концентрация – течни, меки и твърди.
· Спиртен екстракт.
Нарязаният на дребно прополис се залива с 950 С спирт в съотношения 1:5 или 1:6 (100гр. прополис и 500 или 600 мл. спирт). Отговорът на съда се запушва и се оставя да престои на тъмно при стайна температура за 3-4 дни, като многократно се разклаща, след което се прецежда през няколко слоя марля или филтърна хартия. Филтратът се поставя в мерителен цилиндър и се добавя 95 0 спирт до изходния обем (500 или 600 мл.). По такъв начин се получава съответно 20% или 15% спиртен екстракт. За по-лесно, макар и по-неточно, получаване на 30% спиртен екстракт от прополис се постъпва по следния начин: 30гр. прополис, нарязан на малки на малки късчета, се залива с 100 мл. 95 0 спирт, държи се 4-5 дни на тъмно в запушен съд, като периодически се разклаща. След това се филтрира. Съхранява се на стайна температура. Има неограничен срок за съхранение и служи като изходен продукт за получаване на други форми (емулсии, концентрати, прополизати и др.).
· Прополисова вода – Остатъкът от прополиса след получаването на спиртния екстракт се използва за приготвяне на прополисова вода. Този остатък се залива с дестилирана вода в съотношение 1:20 и се разбърква много добре. Оставя се да отлежи десетина минути, след което се преецежда през марля. Разтворът се загрява на водна баня (80оС – 90оС) при постоянно разбъркване, при което остатъкът от спирта се изпарява. С След 12 часа се филтрира.С течение на времето активността на прополисовата вода е подходяща за инхалации, гаргари, компреси и др.
· Емулсии – Спиртно- водните емулсии се приготвят от 30% спиртен екстракт, смесен с вода в съотношение 1:5, 1:10 и 1:100. Те имат огранничена трайност (6-7 дни) . Употребяват се в стоматологичната практика , за компресии и др. Спиртно – маслените емулсии се получават от 30% спиртен разтвор, смесен с глицерин, слънчогледово или рибено масло, витамин А и др. В съотношение 1:1 или 1:2 имат неограничена трайност. Преди употреба се разклащат.
· Воден екстракт. Получава се следния начин. 10 гр. натурален прополис, нарязан на късчета, се залива със 100 мл. студена вода в емайлиран съд, който се захлупва и се поставя на водна баня в продължение на 45 минути. Оставя се да изстине. Отделеният на повърхността восък се събира, а течността (съдържа термолабилните съставки на прополиса) се излива в съд (шише). Към остатъка на дъното на съда се добавя още 10гр. свеж прополис и още 100мл. студена вода и се оставя да ври 10-15 минути на слаб огън (не се поставя на водна баня ). След като изстине восъкът от повърхността се събира, а течността, съдържаща термостабилните съставки на прополиса, се излива в същия стъклен съд. По такъв начин се получава около 200 мл. 10% воден екстракт от прополис с трайност 10 дни.
Меки лекарствени форми
на основа прополис са следните:
1. Концентрат от прополис
Използват се два вида концентрати:
· *„гъсти” с влажност от 25 %
· *„сухи” с влажност до 5%
Ш Концентратите се получават от спиртните екстракти чрез изпаряване на спирта до съответния процент влажност в сушилен шкаф при температура 60о С.
Ш Възможно е спиртът да се изпари и на водна баня (до 1/3 от първоначалния обем), при което обаче излитат някои от ценните съставки на прополиса.
Концентратите служат за изходен продукт при приготовляване на мехлеми, пасти, супозитории. Последните се изготвят от сух концентрат (0.1г.) и какаово масло (2,0 гр.).
2. Мехлеми - За основа на мехлемите служат вазелин или вазелин-слънчогледово масло, а за емулгатор – ланолин. В практиката се използват 1,2 и 5 % прополисови мехлеми.
Рецепта:
Ш Едно- и в двупроцентните се приготвят съответно от 1 и 2 гр. „гъст” концентрат на прополис с добавка на 90 гр. вазелин и 10 гр. ланолин.
Ш За получаването на 5 % мехлем се използва 5 гр. концентрат от прополис и се добавя 80 гр. вазелин и 15 гр. ланолин.
Начин на приготвяне:
Добре разтритият ланолин се смесва постепенно с концентрата от прополис при постоянно разбъркване до степен на еднородна маса. След това, продължавайки разбъркването се поставя вазелин.
Народната медицина препоръчва при приготвянето на мехлемите да се използва 10% пчелен восък.
3. Прополисови пасти.
Прополисът на малки късчета се поставя в хладилник, при което става крехак и лесно се счуква. Добре стрит, той се прибавя към основата (мед, маргарин, краве масло и др.) при енергично разбъркване, така че да се получи 10, 15, или 20% смес. Може да се използва също гъстият концентрат на прополиса ( при съотношение 5 г. концентрат на 100 г. основа). Препоръчваната доза е 1 ч.л. 3 пъти дневно Ѕ -1час преди ядене.
В практиката се използват два вида твърди форми прополис.
Ш За вътрешно приложение – Натуралният прополис (след предварителното му почистване от външни примеси) се приема във вид на гранули, таблетки или настърган. Дневната доза е от 1 до 5 гр., разделена на 3 приема – 1-11/2 часа преди ядене. Общото количество прополис за целия курс на лечение варира според заболяване и състоянието на болния от 20 до 200 и повече грама.
Ш За външно приложение – От натурален прополис се от рязват пластинки, затоплят се леко и се прикрепват с лейкопласт само върху болния участък, например кокоши трън, мазол, брадавица и др. Така фиксирани, те остават 2-3 или повече дни в зависимост от естеството на страданието. Пластири се приготвят от восък и прополис с които е напоено парче памучна материя. Преди употреба пластирите леко се затоплят и може да се използват многократно, тъй като с течение на времето не губят активността си. Прилагат се и върху големи участъци от тялото, например стави, гръден кош и др.
!!! В народната медицина се използват пластири онези уплатняващи пърчета плат, които пчеларите поставят над рамките в кошера и които пчелите сами напояват много добре с чист прополис.
Прополисотерапия при рани и изгаряния
Oще от древността инките и египтяните са прилагали прополиса при трудно заздравящо рани и изгаряния . Във Всерусийския център по изгаряния в гр. Горки от дълги години колектив от специалисти използва лечебните качества на прополиса в случаите на трудно зарастващи рани от изгаряния.
Пример:
С.П. Пахов прилага прополиса при 1100 болни с изгаряния от II, IIIa, IIIб и IV степен с поражения, засягащи до 75% от повърхността на тялото.
· При болните с II степен изгаряния след предварителна обработка на раната (изваждане на съдържимото на мехурите и отстраняването на смъкнатия епител) се поставяла превръзка с 15 % прополисов мехлем.
При това при по-голяма част от случаите не се налагало смяна на превръзката, тъй като под нея за 8-10 дни настъпвала пълна епителизация (заздравяване).
· При болните от III и IV степен изгаряне Пахомов също получава много добри резултати: при III а степен лечението с прополис води до зарастване на раната, при IIIб и IV степен то се прилага с цел подготовка на кожна пластика. Два-три дни до пластиката и в деня на самата пластика не се препоръчва поставянето на прополисов мехлем, който възпрепятства срастването на трансплантата с подкожната тъкан.
Резултати на други специалисти от Всерусийския център по изгаряния в гр. Горки:
· 5 Ѕ годишно дете, получило тежки изгаряния на двата крака и долната част на корема в следствие заливане с гореща вода. Проведено е лечение в клиника по изгаряния, но раните не заздравяват и на шестия ден от постъпването майката трябва да даде съгласието си за трансплантация на кожа взета от тялото на детето. Поради това, че майката не се съгласява, детето бива изписано. Започнато е лечение с 15% прополисов мехлем. Постепенно започнала да се появява епителация (заздравяване) на раните и в продължение на 7-8 дни те се затворили напълно и се покрили с нежна кожа. На контролния преглед след 6 месеца на мястото на изгарянията не се забелязвали каквито и да било белези.
Тагове:
18.02.2012 06:04
